Почти

[Gentiana]

Тази агония
продължава толкова дълго...
Не боли-
болката ти показва, че си жив.
А в мен клетка по клетка умират
бавно.
Корозира сърцето.
Душата кърви.
Като плесен сухо страдание
облепва всяка вена,
задавя дъха
на мислите ми-
непоносимо е.
Осъдена съм да ме има...
Почти.