В ума ти найно се прокрадвам,
защото симпатична ми изглеждаш
и опитвам се живота ти да радвам,
а моя ти умело го повреждаш.
Търсех в тебе простичко признание,
а вместо него с болка ме даряваш.
С твойто вяло невнимание
сърцето ми жестоко нараняваш.
Вместо да заспивам всяка нощ ранен
и да чувствам сърцето си като олово,
за тебе ще забравя в утрешния ден
и ще поема аз по пътя си отново...
