Сянка във индиговосиньо небе,
от която горчи тишината.
Сълзят разтопени звезди. Зло сърце
тъпче гневно дъха на цветята.
Повяхват, умират, погребвам ги в мен.
Мириша на смърт и полудявам.
Зелени молитви мълви свършил ден,
не,не искам да му прощавам.
Предадена скитам през стъпки от лед,
те ме спъват,дърпат и плачат.
Виждам скелет на чувство, мъртво на глед.
Докосвам го,разпада се в здрача.
От бяла пепел пеперуди цъфтят,
кактусови бодли нараняват
нежната кожа на измислен мой свят,
кървави дири в праха остават.
Ще се скрия във себе си, ще мълча.
Не смей да ме търсиш! Забрави ме.
Ти беше палачът на мойта душа.
Помниш ли още моето име?!