Скелет на чувство

[Gentiana]

Сянка във индиговосиньо небе,
от която горчи тишината.
Сълзят разтопени звезди. Зло сърце
тъпче гневно дъха на цветята.
Повяхват, умират, погребвам ги в мен.
Мириша на смърт и полудявам.
Зелени молитви мълви свършил ден,
не,не искам да му прощавам.
Предадена скитам през стъпки от лед,
те ме спъват,дърпат и плачат.
Виждам скелет на чувство, мъртво на глед.
Докосвам го,разпада се в здрача.
От бяла пепел пеперуди цъфтят,
кактусови бодли нараняват
нежната кожа на измислен мой свят,
кървави дири в праха остават.
Ще се скрия във себе си, ще мълча.
Не смей да ме търсиш! Забрави ме.
Ти беше палачът на мойта душа.
Помниш ли още моето име?!

[reinbow]

 [евала] Отново ме оставяш без дъх и думи...

[Gentiana]

Аз пък си мислех, че е малко шантаво  [shame]...
Но щом ти харесва, сега съм по-спокойна  [lol] [lol]
Благодаря ти. [inloveee]

[raia]

ооо има ли смисал да казвам пак 4е е страхотно  [пляяяс] :kissoflove:

[natalia_999]

и аз сам на същото мнение [good_]

[Gentiana]

 [usmivkaa] [hugs and kisses]

[andromeda]

 [ihuuu] Супер е стихчето!!!!!!  [cvetee] Браво!

[Gentiana]

 [hey sexyy] [usmivkaa]