Скитам, лутам се, въртя се,
чакам следващия скучен час,
за да усетя тръпка по врата си
и да чуя нежен, женски глас.
Часът ще дойде, то се знае
и ще грейне в бяло нейното лице,
в божествена прегръдка ще ме смае
и ще затупти отново моето сърце.
...
Навън безжалостно вали дъжда,
вали и мене, мокри ми косите,
душата ми заскърца, хванала ръжда.
Без теб във векове превръщат ми се дните.
Чакам те, дъждът ме пръска,
но вярвам в тебе и смирено чакам
да усетя топлата ти ласка,
която да ме сгрее в мрака.
