В един тъмен ъгъл на нощта

Started by Gentiana, December 10, 2005, 22:40:20 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Gentiana

В най-черния,най- мръсен ъгъл на нощта
черни котки се бият със мрака.
Омраза разкъсва на парцали съня,
поражението жертви чака.
Съскат злобни муцуни и слюнка хвърчи,
озверели инстинкти първични...
Светят в тъмното диви, зелени очи,
красиви са, чак е неприлично.
Във пръстен се сплитат нощни улици, звън
на тролеи в ушите се впива.
Това е кошмар, не е никакъв сън,
илюзия, която убива.
Черни котки със светещи бели души
се превръщат във сенки, изстиват.
Аромат на бадеми в небето горчи,
нещо скъпо за мен си отива.
Искам аз да съм котка.По покрив от лед
да се спусна до бездната синя
на небето обърнато...Странен куплет
сричат устни сред речната тиня.
Кал и локви... Тъмна, непрогледна тъга-
мъгла, която дъха ми спира.
Искам в тази нощ блудна да остана сама
и до утрото с гняв да умирам.




,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

DeTe_Ha_Xaoca

Благодаря, како за вдъхновението  [inloveee]
You can't stop me from loving again, breathing again, feeling again... I will love again

Gentiana

Пак заповядай, принцесо  [namigG]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Bebals`

Moje bi znaesh kakvo e da plachesh ot radost,ot bolka, ot sram! NO edva li znaesh kakvo e da plachesh, Kogato si SAM!

неотразима_737

отново ме зарадва с прекрасна творба [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [evala] [evala] [flowers]
Никога  не спирай да обичаш!!Никога не спирай да вярваш , никога не спирай да следваш мечтите си и никога  не се отказвай!!!!!

Diablos

А вечерта ще дойде изведнъж.
Косата си над мен ще разлюлее.
Под напора на изненадан дъжд,
аз, несъгласна, ще вървя след нея,

където няма студ. И няма зной.
Напред ще е отворен само мрака.
И оня, безконечния покой,
притихнал като хищник във листака.

Под мен светът ще си остане цял,
с горите и поляните зелени.
И всяка пролет вятър полудял
в тревите бос ще тича вместо мене.

И все така ще идва утринта
със птича песен-хубава и вечна.
А хората ще тръгват с лекота
да покоряват пъти

Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.