Проклятие
Болезнено напира в мен дъха,
тъй както на мъртвеца спрял е.
Изпепелен от пожирате мига
гали ми душата, а пък подивял е.
Истерия в тишина.
Писъци на лудост сред хаоса от желания.
Мълва и мисъл открадната от нечия самота...
Че проклети са ми всичките терзания...
Злокобно стенание – демонът пищи.
Вековно проклятие – истина изречена.
Гръм съдбовен – душата за мига крещи...
Дяволска приказка – голота предречена...
Изстинали жили, търсещи стонове.
Пропиляни неволи, изгубени друми.
Подивели вихрушки, изсъхнали клони.
В мислите водопади от думи.
Тежест, тука, от ляво.
Болка, кинжал и потоци кръв.
Мигът за сърцето замряло,
поглъща ми косите за стръв...
И бездната мене ме чака.
Една е крачката... и после тишина.
Дяволи събор са събрали...
Една е думата... проклятие... и накрай пустота...
