Не говореше - думите бяха фалшиви
и клепачите тежки и сълзите ръждиви,
Със ръцете безсилни, непокорни и диви
Той заскуба косите - побелели и сиви..
Сякъш всичко угасва...и последния пламък
и последната капка живот се оттече,
Пълни шепи със пясък се превърнаха в камък
и сега между пръстите кръв сал затече....
Плажа беше безлюден..и безлюдна душата,
и последните думи се разбиха в вълни,
Сол във старите рани, пълна с пяна устата
Се опитва да псува нереалните дни....
Миг, минута и радост...после режещта болка
Вятър, пясък и гларуси в утрото крещят....
Шепи пълни със кървави камъни - толкоз...
да бележи Самотникът своя път..........
