Пред мощите на Любовта...
vOsYcHnA_pRiNcEsA & elf`s_soul
Крещи душата – от болка раздирана.
Устните мълчат – ни звук, ни стон.
Малко по малко, Любовта умирала...
Пред останките И днес правя поклон.
Цветя поднасям - дванайсет черни орхидеи,
на гроба пресен, но отдавна опустял...
И двете ми очи, за Нея нявга безмилостно горели,
се давят в себе си и в своя свят невинно бял...
И Тя се къпе в бяло, а аз съм цяла в черно,
превърнала смъртта И в свят олтар.
В рая небесен с ореол седи сега, наверно,
от дясно приседнала до небесния цар...
Богиня е, била е и ще бъде, таз Любов...
А пред богове не искам да се кланям,
за тях сме само плячка по време на лов...
Аз не желая от хищници като Нея да бягам...
Убих Я! Или пък беше ти? Не знам!
Но сега Тя е небесна невеста млада .
На дявола трябваше душата си да продам,
Защото за Любовта тя бе греховно жадна...
Обич за обич, за омраза - омраза...
Това ли искаш да ти дам сега ...
Болката в теб е в зародиш зараза...
Прости! И нека в мир почива Тя...
