Нямам спомен от снощи

[Gentiana]

Снощи не си спомням да съм плакала,
а очите на утрото са червени.
Легнах си тъжна и недочакала
песента на птица да се върне в мене.

Отлетя някъде в несбъднатото.
На куп ноти в нощта се разсипа.
Складира в тъмното откраднатото
от времето и тихичко хлипа.

Снощи не си спомням да съм те молила,
а днес си ми донесъл жълти рози.
Сънувам ли или все пак е истина?!
Нали си ме знаеш, че съм мимоза

и от нищо за дълго ще се разстроя,
в най-тъмния ъгъл ще се затворя-
такава е същността капризна моя.
Не, не мога с нея да се преборя.

От снощи не си спомням нищичко...
Ама, че тъпо се получава!
Блажени били-казват-нищите...
А от сън спомен дали остава?!

[Don_NUTSO]

:(

[Gentiana]

 [reeeev] [usmivkaa]

[krasimir]

Как  не си спомняш нищичко ти
снощи, аз едва дойдох при теб.
Ти стоеше там, като ангел бял
чиста, невинна и красива.
Аз те гледах тъй смутен
със дъха ти топъл ме изгори,
не усетих болка от това.

И целунах нежната ти ръка
дълго говорихме за любовта,
това не беше сън... разбери.
Романтична нощ ти подарих,
но явно, нищо не си спомняш.. ти?

[DeTe_Ha_Xaoca]

Защо не помниш,
на утрото очите
всичко са ти казали,
ти във тях загледай се.
И ще разбереш сън ли е
или реалност.
Жълти ли са жълтите рози
или са мимози.
Ще си пожелаеш още
нощи като тази, в която
вършиш лудории,
а на сутринта не помниш ти.

[Gentiana]

Как  не си спомняш нищичко ти
снощи, аз едва дойдох при теб.
Ти стоеше там, като ангел бял
чиста, невинна и красива.
Аз те гледах тъй смутен
със дъха ти топъл ме изгори,
не усетих болка от това.

И целунах нежната ти ръка
дълго говорихме за любовта,
това не беше сън... разбери.
Романтична нощ ти подарих,
но явно, нищо не си спомняш.. ти?

Романтична нощ?! От нея навярно
са тези разпилени листенца от рози.
Капка восък по бузата ме парна...
Вечеря на свещи? Ни сянка от проза...

Сега си спомням...Беше много красиво.
В очите ти имаше нещо...Не знам...
Сияйна нежност...Така ти отива...
Такава нежност, че чак ме е срам...

Дъхът ми бе топъл, ти беше смутен...
Нощта зад прозореца стенеше лудо
от болка и страст по далечния ден.
Но как да се срещнат?! Май с някакво чудо...

За сън го помислих,но виждам до мене
по жълтите рози сълзичка една.
Навярно си плакал...Денят ми студен е.
Защо ли се чувствам безбожно сама?!

[Gentiana]

Защо не помниш,
на утрото очите
всичко са ти казали,
ти във тях загледай се.
И ще разбереш сън ли е
или реалност.
Жълти ли са жълтите рози
или са мимози.
Ще си пожелаеш още
нощи като тази, в която
вършиш лудории,
а на сутринта не помниш ти.

О, да желая ги...Те просто са красиви.
Обичам да съм луда - то е страст.
Защо ли тази бяла лудост ми отива?!
Да се откажа не е в моя власт.
И нищо, че не помня сутрин нищо.
Остават спомените в розите до мен.
Полека, лист по лист ще ги разнищя...
Ще върна чувството в студения си ден.

[Gentiana]

целувки и за двамата :kissoflove:
Много сте сладки и стиховете ви са красиви   [bravisimo]

[dodic]

след снощи нищо не остана,
нямам спомен, бяла точка в паметта,
даже гънки по чаршава няма,
нищо,  [cvetee]от тебе никаква следа,
а дали след сън остава спомен,
отговора чака в утринта,
капчица любов в света огромен,
с жълти рози в огнена зора.

[Gentiana]

след снощи нищо не остана,
нямам спомен, бяла точка в паметта,
даже гънки по чаршафа няма,
нищо,  [cvetee]от тебе никаква следа,
а дали след сън остава спомен,
отговора чака в утринта,
капчица любов в света огромен,
с жълти рози в огнена зора.

Толкова хубаво си го написал, че как да го "разваля" с продължение, но...ще опитам... [shame]
Хоризонтът е така далечен,
птица в тъмното ридае призори.
Виждам ,че отдавна си облечен.
Нещо в погледа ти тлее и горчи.
Аз съм въздухът във дробовете бели.
Дишаш ме...Не знаеш, че съм аз.
Кашляш и мъгла над теб се стели  .
Търсиш ме във всеки мъртъв час.
Ароматът розов посивява
като сянка на отмината жена,
но в кръвта ти любовта остава.
Тя е твоя. Истинска. Една.

[dodic]

Тя е твоя, истинска, една,
и за друга в сърце ти няма място,
само тя познава любовта,
само тя е с чувствата наясно,
само тя умее да се смее,
когато всъщност вътре я боли,
само тя за тебе ще изтлее,
и отново ще се прероди.

[cvetee]

[Gentiana]

Само тя...Пази я като цвете.
С нежност я обграждай.Не скъпи
грижите си.Заслони с ръцете
крехкия и кълн, да не слани
гадката слана на хорска злоба
нейните листенца без бодли.
Ще я прати бързичко във гроба,
ако миг разсеял си се ти.