За теб ще се завръщам
Аз привикнах с мисълта, че няма да те имам.
Привикнах и няма нещо, дето да тежи.
И спяща съм в прегръдките ти, дори незрима.
Отнесена от вихър, който вече не горчи.
Аз привикнах с мисълта за загубата.
Не съм нелепа и сломена.
Не съм вече жалката и пагубната.
Истината видях в очите ти засмени.
Аз видях и онази сляпа, твоя нежност,
с която пръстите си в косата ми зариваш.
Усетих пулса ти със своя... твоята безбрежност
за миг бе и моя... Усетила порива ти, в ръцете ти заспивам...
Аз привикнах, че днес те имам, утре не.
Не съжалявам за грешката в душата.
Няма вече стонове и молене,
привикнах с тишината...
И няма този ден отново да заплача.
И няма да се крия из крехките окови.
Няма от утре да те чакам,
просто искам понякога да бъда твоя.
И не мисля, че таз любов е грешка.
Не мисля, че отново ще боли.
В мен има чувства, просто са човешки.
И малко място ще ти отделя в своите мечти.
Не завинаги, не за вечност.
Привикнах, че няма да съм твоя.
Тук и сега, не в сляпата далечност
за малко ще наруша покоя.
И после пак ще сме далечни.
Чужди и до болка близки.
Спомените си ще пазя вечни,
макар и грешни, миговете бяха чисти.
Видях те днес. И не съжалявам.
И за таз любов пак ще се обръщам...
И пак в безмълвието ще ти прощавам.
Докато имам сили за теб отново да се връщам...
***
