Завръщането - невъзможно
Arwen & иринка
Бездиханна в ръцете ти заспивам.
Друг свят, друга вселена.
Навеки в съня си умирам.
Сбогом. Последна въздишка ранена.
Последна усмивка остава във минало,
последно поглеждане-завинаги спиране,
последно прегръщане,някак изстинало,
последни сме двамата-няма намиране.
И раздялата ще си спаси.
Поотделно в един и същи свят.
Невиждани ще са малките следи,
оставени в онова "преди" ,
изхвърлено на изстинал, морски бряг...
Ще ги измиват влюбени талази,
но чужди и по малко ще ни заболява,
забравени сред хиляди омрази,
ще знаем колко малко ни остава.
Но късно ще е нежността да просим.
Закъсняла ще е всяка наша ласка.
Закостенялост в сърцата си ще носим.
Преобразени от избрана или поставена човешка маска.
И лошо е,че свалянето им е неизбежно
понякога грешим,ала пък все ще се научим
любов без болка няма,както и море безбрежно
и всеки свойто наказание получи...
За грешките си всеки ще плати.
Живот или съдбовен жребий.
Че щом веднъж си в любовта сгрешил,
болката ще носи във сърцето тежест...
Ще носи мъничко утеха даже
че сме били поне замалко истински,
а времето ни после ще покаже
дали сме заслужавали една дори от тез измислици.
После всичко пак ще е затихнало.
Мълвата в нощта ще бъде само призрак блед...
Сърцето ти невеки ще е притихнало...
Моето посърнало ще е, като мрачен лед...
И пак до никъде сме стигнали,
раздели само в тъжни стихове.
През нощите почти не мигнали,
а всичко ясно е-раздяла ни зове...
А когато края е на прага,
няма пътеки за завръщане.
Времето никого не чака.
Отсъстващите мигове няма вече да са същите...
