Спомен и много следи
/малко те обичам аз/
Беше леко тъжен и много уморен.
Не познавах този поглед... чужд.
С ръце ме галеше, ала бе до болка променен...
Друг бе, но в тъгата си не беше груб...
Не позволих ти своята любов.
Ни нежна ласка ти дарих.
Студена бях, като самия живот.
Нежността ти тоя път не поделих.
Сковано гледах те в нощта,
незнаеща за твойта няма болка.
Пиех жадно от клетата ти самота.
Ала сърцето ми за жестокостта на смогна...
Примежено те гледах – тъжни са очите.
По дяволите! Ако беше още онова „преди”,
можех с малко обич да докосна мечтите...
Ала сега в мен останал е спомен и много следи...
Не ме моли, не и този път.
Аз не съм онази в този късен час.
Останал си в очите ми... като светиня в кът...
И всъщност, може би малко те обичам аз...
Но само толкоз... ни крачка повече.
Всъщност не боли, спомени и много следи...
По дяволите! Сега ли за любов се сети...
Толкоз късно е! Аз нямам вече за тебе мечти...
Просто спомен и много следи,
отъпкани пътища,
хиляди малки, кристални сълзи
и твоите объркани сънища...
Беше тъжен и много уморен.
И искаше от мен малко нежност в късен час...
До болка бе от грешките сломен...
но знаеше, че всъщност малко те обичам аз...
***
