Опитах се да намеря онези думи,
с които чувствата си да опиша.
Но ти си тръгна от света ми.
Стихът останал само в мене диша.
Целувам снимката ти. Тъжно мълчание.
Само студ ни носят ветровете.
Едно несбъднато, изгарящо желание.
Болезнено преплитане на световете.
Искам да изживея всичко отначало.
Всеки един миг, сгушена до тебе...
Да склоня глава на твойто рамо.
И пак всичко да ти дам, а ти всичко да ми вземеш.
А сетне до болка ще те мразя. Как го желая...!
И преди да ме нараниш, ще ти обърна гръб.
Така може би няма да страдам аз накрая.
Но как бих могла да го сторя?
/обичам те до смърт/
...