Събудих се в чуждо легло,
с мъгляви, бледи спомени.
В чие ложе споделила съм своето тегло,
чии ръце са галили раните ми оголени?
Опитах се да си припомня вечерта
когато с някого си тръгнах,за утеха...
без да помисля,че на сутринта
съвсем не ще ми бъде толкоз леко
Помня някакви очи,
красиво демонични.
Помня някакви ръце,
впили се в плътта ми и до болка садистични...
Помня нечие лице... искри от пламъци и дъжд...
Помня ритъм и едно сърце...
Ласка и обидата на онзи мъж...
Помня празни погледи,
но жадни
помня парещи целувки,
ала без надежда...
Припомням си...
парченца лед по тялото ми, хладни...
и как в ръцете му топя се,
като запоследно....
В чие легло събудих се, гола и позорно красива?
Не помня тишината.
Само мълниите на неговата страст.
Искаше ми се да не свършва нощта...
Сладка болка носеше ми ранимата му власт...
А устните му носеха утеха друга,
извиваха ме като във изгарящ танц
не исках даже да ми казва дума
а да не спира само исках аз...
Ласките ми шепнеха за "още, моля".
Проникваше плътта му в моя свят.
В жестокост му танцувах цяла, гола,
без срам изпълвах всеки негов валс...
Събличах даже кожата си вече
защото нямах друго-всичко исках да му дам
Но де да беше истина...Ах,де да беше....
Да можех всяка нощ на някого така да се отдам...
Ала кой бе той, така и не разбрах.
На кого отдадох се за грам утеха?
Търсих го в тълпите, ала не познах,
ни ръцете, ни очите премрежени от страст велика и свирепа...
И утре ако го позная,или друг във него
ще се усмихна,ала няма да отмина
Отново ще погъделичкам свойто его,
и в моя дом ще го поканя,даже да е след години.
И пак ще си припомня онази нощ на нежаната истерия.
Пак за миг там ще отлетя....
Дори неразкрила оназ мистерия,
готова съм страстта му пак да поделя...
Да ме наричат със обидни имена
да ме напсуват публично или наум
аз зная само,че не съм сама!
аз зная що е страст като куршум!
И грешна нека ме наричат,
с кални думи и потоци ропот...
Човек веднъж е щом обичал,
мигът останал е нескрит във вопъл...
