ПрЕдЕсЕнНо...

[black embrace_f]

Реката на съдбата ми
           във себе си се влива,
защото твоето море бе само илюзорно...
Душата ми е станала
              отчайващо чуплива
и вече спря да търси погледа ти неуморно.
Пейзажите пред мене
           са в меланхолично-черни краски,
 уюта в мислите е някак си несъздаваем.
Ти криеше лицето си
          зад хиляди емоционално-празни маски
и взимаше неискрените си сълзи...назаем.
В сърцето ми бушува
             вятър и довява нежелана есен,
дъжда отмива спомени и мигове несподелени...
А времето не ме лекува,
        а ме разболява с монотонната си песен.
Не се прераждат чувствата, които са били изпепелени...

[elf`s_soul]

Нещо ме привлича в този стих.. Харесва ми ! 

[иринка]

Страхотен стих!Браво,браво,браво,браво!!!!!!

[`Fallen_Angel`]

 

[melnelen_f]

Не се прераждат чувствата, които са били изпепелени...

Миличка, феникса се ражда от пепелта........

Не губи надежда!!!


 

[SteeleR]

  .. Поздрави..

[BLUE_ROSE]

 

[phibi]

 

[¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤]

 

[angel4e_f]

Не се прераждат чувствата, които са били изпепелени...

Миличка, феникса се ражда от пепелта........

Не губи надежда!!!


 

дам,съгласна съм,поне при мен така се получи преди време!Иначе много добре казано!Хубав стих!

[black embrace_f]

...мога само да се радвам, че ви е харесало...
Благодаря на всички!!!!

[vOsYcHnA_pRiNcEsA]

Добро е. Грабна ме!