Arwen & иринка
Ще пиша отново за тебе стих,
без послание или молещи слова.
Ще пиша за онзи миг,
когато днес ще бъде парещ спомен без душа...
Ще пиша без да вливам в думите си чувство,
ще пиша зарад себе си,да се усмихна,
ще пиша заради самото си изкуство
и зарад туй ,че болката ми веч утихна.
И с думи не ще да я рисувам.
Ни на светини ще се моля.
В света ти ще ме няма, не ще да прорукувам
всяка твоя стъпка, не ще да пари всяка глътка...
Всеки поглед няма да е милостиня,
думите са стон,белязан от безвремие
ръцете ти не ще да са мираж в пустиня,
а устните ми са със вкус на съжаление.
Мислите ни тоя път в разкритие блестят,
отива си и любовта, сляпо - уморена...
Ласките за ласки ще шептят,
ала обичта не се продава...
Забеляза ли следите ú ранени?
Ако не си,опитай се да ги намериш,
не са се заличили,може малко да са избледнели.
Недей за тях и миналото да трепериш,
защото няма минало,ала не сме го проумели...
И по - добре така да свърши,
без история, без мимолетен жест...
Нека романса ни сега привърши,
без помахване за сбогом, без отговор и вест...
А отговорите за себе си ще ги намерим
с усмивка,като побелеем ще си ги разказваме.
И тъй края си след време пак ще слеем,
влюбени като при залязване...
