Нима е младост това?
Очите ни,сияещи от сълзи,
често казваме от радост,че сияят,
крием сълзите си и плачем тайно,
а все така морки остават.(Все същите са)
Ръцете ни,одраскани,напукани,ранени,
все уж нежни са,и меки,и добри,
но никой не вижда белезите от минали раздели,
чрез ръцете ни-докосване и сбогуване.(Все същите са)
Устните ни-розови и нежни,
никой раните по тях не вижда,
от целувки-минали,последни,
крият се зад фалшивата усмивка.(Все същите са)
Прекрасно е
Нямам думи,идеята и всичко останало са невероятни!