ranenia skorpion
//
Arwen
Либе, ли либе, мое прекрасно,
дъжд се сипе, чу се гръм..
с цвете - погледни отдясно,
ида по мокър калдъръм...
Гледам и с очи те търся...
Ти бяло си видение.
Гледам, там по калдъръма,
дъждец очите ръси.
Мой бели скитнико,
утеши ме в свойто опрощение...
Под сакото си извадено от скрина,
пръстен нося в кутиика от червено
сам самичък, без своята дружина,
ще почукам на портата, смирено...
А при мен е топло. Огъня в камината шепти.
Сакото ти ще взема, на закачалката ще го оставя.
И тъгата ти (ако позволиш) ще взема, че да не тежи.
После смирено, усмихнато и плахо към тебе ще посегна...
...малко със надежда, че тоя път мигът има споделесност...
...Дълго търсех те и лутах се в догадки,
сега си моя такава остани до вечността,
че твойте целувки някак сладки,
промениха възгледите мой за света...
Аз чаках също дълго да намериш моя свят.
В загадки лутах се, като птица в клетка.
Сега си тук, за обич готов, на моя любещ бряг...
...остани, ала без думи и клетви тежки...
