С теб, вярно, много сме си дали,
но на тръгване тъй много си отнехме:
звъннаха за миг строшените пиедестали
и пътища различни двамата поехме.
И пръснаха се чувства озверели,
прогонени като от изстрел...
Заедно с лалетата са прецъфтели
и взаимните ни нежни мисли...
А аз така и не разбрах
кога си спрял да липсваш суртин
и как прогоненият смях
се е завърнал - плах и блуден.
И ръцете си на друг съм обещала
неусетно, толкова логично.
С теб, вярно, много сме си дали,
но на тръгване си взехме всичко!