Твоята тишина ме уби.

[ilusia]

Твоята тишина ме уби.

Храмът е тих. Така го запомних.
Така у себе си го убих. Занемели
камбани , угаснали свещи.
С ръка протегната на нея кацнали
черните врани , в очите им всички
горещи спомени събрани. Отпратих ги.
Надалече. От себе си ги спасих.
Жертвоприношението със себе си ,
от себе си кръвта изпих.

Светците гледаха ме с укор
и с укор гледах ги аз. Сякаш
от упор , изпаднах в несвяст.
Те ме отрекоха. Отрекох ги аз.
Побесняла от болка , с изкривено
от злоба лице. Че само сенките
имаха глас в това светилище на
убитата страст. Жените им черни
са тука, съдба на монах. А монахинята
глуха.... Изградила себе си от прах.

Послушиница ме наричаха. И аз
като всяка послушна жена. Млада
влязох тука , през порта пръскана
с мълчана вода. Гайди замлъкнаха,
плисна дъждът. Ореола ми смъкнаха,
облякох черната пелена. Но душата
ми несмирена търсеше процепа през
тая мъгла . И аз отвратена как кукла
тук е всяка жена....

Уж търсих се в Бога и Бога у мене.
Светини не мога... За мен този свят
е плен. Съдба на жена , покорна и
тиха себе си отрекла напук. Тишината
ти безумна вкара ме тук. Грешна влязох
с плод в утробата и клетва в душата и
грешна излязох с дете погребано в мъглата....

[Gentiana]

 [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo]

[иринка]

... /не искам да развалям мига/ [heart__]

[ilusia]

[bravisimo] [bravisimo] [bravisimo]

Гео , трогната съм от вниманието ти  [heart__]

[ilusia]

... /не искам да развалям мига/ [heart__]

Никой миг не може да бъде развален от теб  [inlovee] Ти правиш миговете  :)