Ах, колко пусти бяха часовете.
На масата забравени стотинки,
Прашлива ваза със умряло цвете,
Изрезки от списания и стари снимки...
Рисунките са впити във стените -
Набръчкани, предали своя цвят.
Оттам надничат спомени изтрити
Разказващи за друг, първичен свят...
Страхът за всеки спомен ме преследва.
Прегръща ме носталгия....и прах.
И сякъш съм затворен в тъмна делва
Обвит отвсякъде от своя страх..
А мрака разговаряше с очите ми.
Припомняше ми странни силуети,
Който сякъш бяха част от дните ми -
А всъшност бяха старите предмети..
До болка бяха пусти часовете.
А всички нишки водеха до възел.
Изрезки, снимки....и умряло цвете
и куп стотинки..в невъзможен пъзел.
