Криеница
/малко не ни стига за любов/
Там в твоя свят-студено и безлично.
Тук в моя- топло, но болка мрачно.
Мисълта ти-вятър на безразличие.
Моята-птица отлетяла, мила и привична...
Криеш се зад измислени, набързо сглобени стени.
Бягам из улици пълни с непознати скитници.
Идваш-непознат, ала оставяш всеки път следи.
Идвам-позната, ала в окови от черни белезници...
Цял век играем на криеница.
Бягаме и се връщаме подивели от страст.
Преминаха през нас стотици,
разните му там персони, с крехка воля или власт!
И пак един към друг затичахме,
нагло обсебили за миг грешните си светове.
За нощта отново заричахме
ласки, нежност-окъпани във вечни грехове.
Вече не питам докога! Вече не гледаш уплашен!
Всичко притихва съберем ли тела.
И пак се губя в погледа ти властен,
и пак предавам сърцето на греха...
После непознато си отиваме.
Крием се в подивелите си светове.
Въпросително се гледаме, ала не питаме,
кога пак ще рисуваме грешни картини с измислени цветове...
Разделени, никога не били в един път,
ала в сънищата си се викаме...
И ти си с друга, и аз съм друг,
ала молещо искаме и все не стигаме...
...онази малка дума (любов)...
че да бъдем повече от добри познати...
И докато я има таз пародия в нашия живот...
...ще се връщаме за криеницата окъпана от страсти...
