Намери ли, каквото търсиш цял живот?
Иконите от пясък се стопяват.
Сърцето просто няма свестен антипод.
Следи от кал във паметта остават.
Все търсеше кивоти, рай, нирвана, ад...
Пустини от тъга преброди. Влачи се
през джунглата на нов футуристичен свят.
На кръст разпъва се сама.Измъчи се.
Зелени нощи те ухажваха с финес,
до утрото напивахте се лудо.
Прости ли им, че тъжно бяла пак си днес?
Че не дочака сбъднатото чудо?
И рицар беше, и принцеса,даже див,
зъл варварин от минала епоха.
Пи еликсира на живота...После сив
повръща го. Превърна се в пройдоха.
И колко време спа под голо, облачно
небе и черни мълнии плющяха
в съня ти на разплакано дете само.
До камък ти мечтите изгоряха.
Оглеждаш се във криво огледало, там
си някак нереално автентична.
Не се познаваш и от теб си те е срам...
Това е диагноза нетипична.
Като магия, като дим от изгорял
повяхнал цвят на кактус се извиваш
над мъртвите химери. Търсиш оцелял
едничък спомен за любов...Изстиваш.
Сама не можеш...Няма как да се спасиш
от празнотата утре, от миража...
Моли се!...Може още Господ да смилиш
и с много нежност той да те накаже.
