Когато си отивам, ти свеждаш очи.
Пристъпваш из моите,
немислимо дерзаещ за още мечти...
Ала аз съм припаднало видение,
покрито с на светците ореолите...
Когато си отивам, следи не оставям.
Не искам за мен да гледаш нощем.
А ти поглъщаш ме и пак ме даряваш
с неутолими парещи ласки...
...още и още...
Ах, де да беше друго, различно и красиво,
че да остана поне един път,
ала то е щастие, с краски фалшиви...
И аз все стремя се към вопъл по-чист и друг...
Не съм никога била прилична.
Отричах те, като простосмъртен грях.
С жестове впили се в плътта ти садистично,
отнемах всяка чиста мимика на смях...
Боли те. Аз зная. Виждам те слаб.
Ала такава съм - блудница и скитница,
за теб съм подивяла илюзия и дяволски грях.
Пусни ме да си ида, умират моите зеници...
Отивам си. И тоя път няма да се върна!
Не искам вече за мен да те боли.
Ти света си да ме търсиш не обръщай.
Отивам си! Ще те помня! Ала ти мълчи!
***
