Такава съм, по дяволите! /съдете ме/

Started by Arwen, September 07, 2007, 17:54:55 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Arwen

Толкова ли съм погрешна, по дяволите?!
Толкова прозрачно-прозаична ли е душата ми?!
Че на всички преча, с всяка стъпка клета...
И дори на въздуха му дотежава и увиснала
остава ми, сама, ръката...

Човек съм, по дяволите!
Не съм божествена картина!
Нямам рамки от позлата,
ала упрека ви нивга не ме подмина!

Такава съм! Какво да сторя?
Съдете ме! Аз нямам против!
Да се променя, уви не искам и не мога!
Такава съм. Дори глупав да е моя порив!

Утехата си някога ми давате,
ала после за грешките ме поучавате...
Сякаш вий безгрешни сте. И мен залагате,
че дългове за своите да не получавате.

Ала аз не искам да ви съдя! Такава съм,
аз зная, леко некрасива и доста прозаична!
Ала когато пусто е на вън,
аз имам своя свят – глупав, да, ала нетипичен,
блед, ала от вашия до болка по-различен!
Как да те спася от своето "Обичам те."
Как да те за забравя?
И от нежността, нямата в очите ми,
как да те избавя?
Как да те предам на оня скитник-спомена?
Как да те отмина?
Как да умъртвя любовта, безоката...
...като нямам сили?...

melnelen_f

Много ехубаво :)
И наи-вече първата строфа. Браво!!!
~~        Трънлив и зъл е на живота ребусът,
           на кръст разпъва нашите души.
           загубил всичко, не загубвай себе си-
           единствено така ще го решиш.             ~~
                                              Дамян Дамянов