News:

О, неразумни и юроде! Защо се срамуваш да се наречеш българин и не четеш, и не говориш на своя език?
Или българите не са имали царство и държава?

И всичко губи се от ритъм

Started by Arwen, September 09, 2007, 18:07:25 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Arwen

Кожата ми настръхнала е до полуда.
Дебнещ звяр се крие в зениците ми от кристал.
Боли ме от ласките ти, нескрили се в глуха
истерия на пясъчния замък, превърнал се във кал.

И маските ми по земята безропотно се валят.
Крехки, бледи, ала в самотата си красиви.
Мислите ми до една се смеят, като паяци
оплели се в паяжина на измами диви.

И всичко губи се от ритъм.
Истинската аз – не съществува,
Сърцето скрито е от всяка мисъл.
Друго живота ми е нарисувал.

А ти си някъде, където спасението дириш.
Спасен от мен, от пагубната власт.
И няма да искаш пак да ме намириш,
подарил ми всичко, отхвърлил всяка друга страст...

А аз не дадох много... даже нищо.
Вземах, поглъщах всяка нежност сляпа.
Оскверних сърцето чисто,
облечено сега е в дрипите ми... и се мята...

...полудяло е горкото от очите ми свирепи...
...мрази ме зарад раните дълбоки...
...ала иска моята утеха...
...да не обърка обратната посока...

Но аз не мога пак да те ранявам.
Аз промяна търся – ненамерена.
Исках много повече да ти дарявам,
ала чувставата сега са ми отмерени.

И за това пясъците си събирам.
Без болка няма, или свян.
Без ръце да те допирам,
отивам си. Да не ти липсва моя свят.
Как да те спася от своето "Обичам те."
Как да те за забравя?
И от нежността, нямата в очите ми,
как да те избавя?
Как да те предам на оня скитник-спомена?
Как да те отмина?
Как да умъртвя любовта, безоката...
...като нямам сили?...