Пустиня. Сянка на жена.
Видение след малък залез.
Отричане и сетне път през самота,
а спомена-приют е за подивял оазис...
....................................................
Спомням си мига на клетвеното вричане.
Там, сред дивите цветя.
Как устните шепнеха „обичам те”,
и ръцете рисуваха слова...
Спомням си едни очи, впили се до болка в мене.
Усещам още аромата на амброво дърво.
Нощите така красиви, сякаш беше спряло всяко време...
И погледа му, подарил ласката си, като пролетно листо...
........................................................
Летище. Сянката на мъж.
Проблясък и един последен полет.
Студени мълнии и искри от дъжд,
забравена е всяка дума и всеки минал поглед.
...........................................................
Ала помня те, мое тъжно цвете,
теб и твоите светещи очи.
Душата ми е твоя, ала истината ни отрече...
И неопетнен ще е спомена, ала в минали мечти...
Помня всяка твоя лека стъпка,
усмивката и тъгата бяха мои...
Ала Бог решил е, че съдбата ни ще се обърка
и всеки ще поеме път различен, ала своя...
.....................................................
Пустиня. Сянка на жена.
Самолет. Сянката на мъж.
Закъснял полет сред подранила самота.
Пустинята е тъжна,
за първи път се лее дъжд...
