Леко дъждовно е в сърцето ми.
Тръгваш, а аз нямам сили да те спра.
Полагам малка клетва в ръцете ти,
без сбогом, само кратък поглед мога да даря...
Леко мрачно е в очите ми.
Не искам назад да търся прашинки,
поеми за послено мечтите ми,
обичай ме, макар да е нагло обесебен деня.
И нека, нека вали. Мога да го понеса.
Просто на сбогуване не казвай лъжи,
бъди истински, такъв да мога за миг да те задържа...
И после иди си, аз имам още за тебе сълзи...
И тогава дори в съня си не те искам.
Не ща ни малка вест, ласка и желание.
Аз живеех за да те имам,
сега клета болка съм, ала без страдание.
Иди си, тъй както си дошъл - неискан.
Прости си, че аз нямам сили да го сторя.
Помни ме, че спомена вече е подтискан,
а аз все някога ще привикна да се боря!
