Не мога да не те обичам ,
дори пред себе си да го отричам!
Не мога да забравя любовта ,
която грее в моята душа !
Всичко почва с теб любими
ти си моята съдба,
първата любов за мене
и последна до смъртта !
Сълзица по лицето ми проблясва
изпълнена със мъка и тъга !
Защо не си до мен,кажи ми ?
Защо съм толкова сама .
Но аз ще те обичам с всички сили
и живота си ще променя,
ако мога да те имам
ще се боря без да спра !
В теб душата си намирам,
с теб се чувствам по-добра!
Обожавам те ..прости ми
болките и мъката!
Знам сега,че ме обичаш
но не си със мене ти .
Искам пак да сме щастливи
даже тайничко сами.
Да се гушкаме там скрити
залезът да ни шепти !
Пак за тебе аз си мисля,
пак обляна във сълзи!
Чувствам се така самотно
и светът за мен вали!
Усмихвам се и се засмивам
а мислиш ли че е така ?
Дълбоко в себе си застивам
душата ледена умря !
И виждам те във всяка мисъл
и чувам те във всеки глас...
Опитвам се да бъда силна,
но колко мога още АЗ?
И всичко свършва и си тръгва
а аз оставам все така .
Без тебе нищо няма смисъл
помогни ми да го променя!
Капките дъждец се сливат
със болката ми и с сълзи.
ИсКам те ...не си отивай..
поне за малко остани !
