News:

О, неразумни и юроде! Защо се срамуваш да се наречеш българин и не четеш, и не говориш на своя език?
Или българите не са имали царство и държава?

И сто пъти да ме убиваш...

Started by Gentiana, December 15, 2005, 12:42:58 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Gentiana

Нощта протяга костеливи пръсти,
не знам защо, но днес е груба, зла.
Разкъсва дръзко нежните ми чувства,
кръвта изтича в сивата трева.
Дъхът ми се задавя и изстива,
не мога да извикам, нямам глас.
От болката душата ми умира.
Нощта я смачка - недопушен фас.
И като пипала на сепия жестока
в плътта ми отчаяние пълзи.
Ще се удавя в бездната дълбока
на нейните безчувствени очи.
Надменен поглед, дяволски студено
сърцето и отхвърли ме без жал.
Какво и сторих?!-питам се смутено.
Във моето заби ръждив кинжал...
Във мен си ти, убивай ме, нехая...
Аз пак ще те обичам, няма шанс.
И сто пъти да ме убиваш, зная
отново ще възкръсвам с дива страст.
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

raia

#1
 [bravisimo]  ще ти кажа само браво, мисля 4е няма смисъл пак да повтарям едни и същи неща
Няма за какво да живееш,ако няма за какво да умреш!

Gentiana

Благодаря ти [hey sexyy] [usmivkaa]!
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

lili_li

Любовь искали и не находили...
Любовь теряли и не берегли...
"Любовь не существует"-люди говорили...А сами...
Умирали от любви!

Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Don_NUTSO

aplaus2

Не знам как някога съм го пропуснал  [fooOl]
Взех всичко от живота, наистина всичко. Ако сега Бог ми го отнеме, то тогава сме квит.
Всяко момиче, което имаше късмета да я целуна, спираше живота ми.

Всяка твоя капка кръв, всеки дъх на мен е обречен.

Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Dulce_Insoportabla


Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.