Ако някога...
Ако някога си ме обичал,
сега не ме лишавай от раздялата...
Ако някога да си ида си ме заричал,
сега пусни ме и нека да съм цялата...
Ако някога си ме сънувал,
не ме пускай повече в съня си.
Ако някога позволи ми да бленувам,
сега отмини ме и прости греха си.
Ако някога полагал си глава на гърдите ми,
сега вдигни я гордо и ме заречи...
Ако някога целувал си сълзите ми,
сега отново разплачи ме зарад нелепите мечти...
Ако някога давала съм ти любов,
сега ти не давай вече...
Ако някога давал си ми нечий покров,
сега пусни ме, аз съм ти далечна...
И нека „някога” да бъде минало,
че любовта не бе за нашите души.
Убихме се взаимно и всичко неродено бе загинало,
нелепо беше, нелепо свърши... нямаше дори сълзи...
