Сапунени мехурчета

[tuik]

   Тази вечер се прибрах от работа изнервен и някак недоволен от отминалия ден. Затова реших да изляза от тягостната обстановка вкъщи, но не ми се излизаше сам и затова се обадих на Глупи. Той веднага се съгласи. Всъщност затова се обадих точно на него. "Глупи" естествено е псевдонима му, истинското име на този човек така и не разбрах...
   Когаато пристигнах в кръчмата на центъра, където се бяхме разбрали да се видим той вече бе там с бира пред себе си и цигара между пръстите. Изглеждаше замислен и явно не ме забеляза докато не се приближих ди него.
   - Здравей, сядай - покани ме той - Как я караш?
   - Добре, благодаря - отвърнах аз - Ти нещо изглеждаш замислен, да не би да имаш някакви проблеми?
   - О не, просто си спомних за едно момиче....
   - Аха - прекъснах го аз с усмивка.
   - Не, не - продължи той - макар разговора, за който си спомням в моментада бе за любов между нас нямаше нищо повече от едно дълбоко, искрено приятелство...
   Сервирьорката ми донесе бира без да съм поръчвал, с Глупи посещавахме често това заведение и персонала му знаеше нашите предпочитания, когато тя се отдалечи запитах Глупи:
   - Ще ми разкажеш ли?
   - Разбира се - каза той и започна...
   "Запозна ни бившия й приятел. В момента за който ще ти разкажа те бяха пред раздяла след петгодишна връзка, а аз получих урок по неискреност от едно момиче, за което въпреки всичко все още си спомням.
   Бяхме у тях. Тя живееше под наем в един апартамент на седемнадесетия етаж. Говорихме си за проблемите и се опитвахме да се ободрим един друг. Разговаряхме тихо и спокоино, всеки един от нас разбираше болката на другия осезаемо и това ни помагаше да достигнем вътрешен мир. Разбираш ли за какво ти говоря"
   - Разбирам - отвърнах аз - ти ми показа това усещане.
   Глупи продължи:
   "Говорихме си за мъжете и жените и за това че разграничаването на половете води до страшно силна болка за хората, Говорихме си за много неща и бяхме така вглъбени в разговора, че не забелязахме кога бяхме заобиколени от сапунени мехурчета. Всъщност забравих да ти кажа, че бяхме излезли на терасара, за да наблюдавамеградът от високо, гледката наистина бе внушителна.
   Усещането, което ни донесоха тези сапунени мехурчета бе върховно и ние се огледахма за да разберемот къде идват. Бързо установихмепроизхода им. Две деца от петнадесетия етаж, също като насбяха излязли на терасата и си играеха.
   - Знаеш ли - каза ми тя - страшно много ми се иска, като тях да си правя мехурчета. Липсва ми тази наивност и истинност в самата мен и света около мен.
   Аз спуках едно мехурче с върха на носът си, усмихнах се на усещането и казах:
   - Знам!
   Тя също за почна да гони сапунените мехурчета и така се заиграхме с играта на хлапетата..."
   Глупи замълча, аз го погледнах и видях болката изразена на лицето му... Той продължи...
   "Тя се опита да улови едно прекалено отдалечено от терасата мехурче, надвеси се и сякаш той бе неприятна пречка към мечта, се извиси над него с цялата си воля и желание. Лицето й грееше от задоволство. Така бях доволен да виждам щастието на лишето й, че не схванах опасността. В следващия момент тя вече летеше на долу..."
   - Съжалявам - казах аз разочарован - очаквах тази история да завърши щастливо, но знаеш ли, струва ми се, че тя е умряла щастлива...
   - Това е най-странното, когато слязох долу, почти побъркан от случката, естествено бях ужасен, но не само от трупът й, дори ми се струва, че много повече ме разстрой усмивката на лицето й. Тази усмивка раздвой усета ми. Знаех, че е мъртва и че никога вече няма да си поговоря с нея, да получа спокоиствието, което ми даваше, но също така знаех, че е умряла щастлива и се радвах за нея, за начина по който е постигнала края...
   Глупи гледаше небитието, очите му искряха. Сигурен съм, че в този момент я виждаше...
   Дойде сервирьорката за сметката, затваряха заведението. Разделихме се с Глупи и аз тръгнах да се прибирам. Докато вървях към вкъщи усещах тъжното му щастие и когато се прибрах успях да заспя спокоино...

[Eamon]

 [bravisimo]