Понякога в захлас те гледам с часове,
стиснала през зъби своето мълчание.
А всъшност в мене крещят гласове,
диво раздрани до кръв от желание...
Минават годините...
А аз всички лица на любовта ти видях.
Понечих краска на едно от тях да положа,
ала всъщност с черен катран мен си полях.
разядени от ръжда са пероните...няма път назад.
Нашата среща изтече през дланите.
Следите ги няма...А пътят напред-само ад!
Хайде облечи се,ще затегна коланите
и през деветте кръга ще мина сама.
Минават годините....
През тях набързо минавам и аз.
Прехвърлих през рамо кошмарите,
отрекох и мене и тебе на глас.
Заспиват уморени тротоарите.
Заспива и с тях любовта...
