Автор Тема: Финален такт  (Прочетена 712 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13717
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Финален такт
« -: Декември 15, 2005, 21:10:40 pm »
Лутам се в лабиринт от сива мъгла,
стените му са меки и разтегливи.
Докосвам ги, те се отдръпват. Вина
разкъсва душата ми. И ме убива.
Уморена съм. Падам.Е, пак ли сгреших?
От упор  ме разстрелва тишината .
Търсех надежда, а пътя назад изтрих.
Исках обич...Къде е светлината?
Лабиринт от жестока, сива мъгла.
Сама го създадох и губя се в него.
Камък по камък мъча се да руша.
От смях умира проклетото ми Его.
Исках всичко и всички да запленя,
исках  нежността ти да е само моя.
Капризно дете, не и зряла жена,
изгубих и теб и него.Параноя...
Вината е само моя...И какво?
Времето през пръстите ми пак изтича.
И хиляди пъти питах се - защо?
А ти все ми повтаряш, че ме обичаш.
Мъглата в костите ми е свършен факт.
Искам да заспя, без да се будя вече.
Да изсвири съдбата финален такт,
с нощните птици да отлетя далече.



 








,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.