Финален такт

[Gentiana]

Лутам се в лабиринт от сива мъгла,
стените му са меки и разтегливи.
Докосвам ги, те се отдръпват. Вина
разкъсва душата ми. И ме убива.
Уморена съм. Падам. Е, пак ли сгреших?
От упор  ме разстрелва тишината.
Търсех надежда, а пътя назад изтрих.
Исках обич... Къде е светлината?
Лабиринт от жестока, сива мъгла.
Сама го създадох и губя се в него.
Камък по камък мъча се да руша.
От смях умира проклетото ми Его.
Исках всичко и всички да запленя,
исках  нежността ти да е само моя.
Капризно дете, не и зряла жена,
изгубих и теб и него. Параноя...
Вината е само моя... И какво?
Времето през пръстите ми пак изтича.
И хиляди пъти питах се - защо?
А ти все ми повтаряш, че ме обичаш.
Мъглата в костите ми е свършен факт.
Искам да заспя, без да се будя вече.
Да изсвири съдбата финален такт,
с нощните птици да отлетя далече.