Есенно мълчание

[magit0o0]

Залезът навява на мълчание,
розовите облаци растат!
Червеникавото слънце и лъчите
лекичко притихват .. вече спят!
Лястовички кротнати  по жиците
песента им спира се сега..
те са изморени от прелитане,
измъчена е тяхната душа !
А ветрецът леко шепне ми..
и усещам мирисът на есента.
От дървото вече клюмнало
падат пъстрите листа!
И тревичките и храстите
придобиха жълтеникав цвят .
Колко бързо мина времето
без отдих... от живот на този свят!

Изпъстрен е и той..
но не със цветовете ти..
А със грижи..болка.. и тъга !
Променила съм се аз със времето
а ти оставаш все така ..
Все със твойто приказно мълчание
все със твоята студенина ...
но изпълнена с желание
да направиш по-красив света !

Аз те гледам..
гледам те навсякъде
и мисля си за спомените ми !
И да..отново твоето мълчание
настъпва в хладните зори .
Знам те в роклята от щастие..
пръскаш багри по света ,
както аз във стиховете пиша ..
както думите редя !

Променям се ...
а ти си все така красива,
но аз повяхвам като твоите листа .
Кажи ми .. ще те видя ли отново?
Ще мога ли да издържа?