Но нали съм аз!

Started by Arwen, September 22, 2007, 19:49:48 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Arwen

Вятърът шептеше ми нечувани слова.
И ненамерена отново аз останах,
онази вечно търсеща душа,
като в средновековна рамка пропиляна...

Картина съм на сляп художник.
Неизпятата мелодия на глух маестро.
Като рицар потъпкал своя подвиг,
аз кланям се на богове и хали, че в душата ми е есенно...

И нямам време да се боря.
В себе си мислите си губя,
но пък с живота научила съм се да споря,
че шедьовър съм на някаква непрочула се илюзия...

Но нали съм аз! Друга никога не съм била.
Какво, че вятърна съм мелница,
че съм стъклото счупено, ала останало с душа...
Подивели са мечтите, за туй и сиви са ми делниците...

И пак прегърнала съм свойта сянка.
Умората остана в клепките от восък.
Безпризорно потърсих спасение в онази тайна,
ала останах сама, в самота от вълни и пясък...
Как да те спася от своето "Обичам те."
Как да те за забравя?
И от нежността, нямата в очите ми,
как да те избавя?
Как да те предам на оня скитник-спомена?
Как да те отмина?
Как да умъртвя любовта, безоката...
...като нямам сили?...