Безвремие

[ilusia]

Облаците обладават бледата луна ,
и в света настават мрак и пустота .
Тревата пожълтя изпепелена от
едничката откъсната сълза.....

В безвремие се загубвам , застинали
са всички пламъци на свещи , и
очите ми - невиждащо горещи , се
лутат в катакомбите от тишина.

Писъците си заключила съм във
картини , висящи на пурпурна
стена. И всеки поглед ме връща
пак в безвремието на вечността.

В подземие където вечно броди
сивата мъгла , а света ми се е сгушил
в покосените крила на умиращата
птица. И няма звуци... само тишина.

Уж съм спокойна , а е само на сенки
игра. Уж съм доволна , но доволството
бяга от разкривената ми усмивка. Взор
отправям към Луната , към безбрежна синева...

Но света ми срути се. Увехна и сълзата...
Изгубила се нейде в тишината.