Лежа в леглото и се тъпча с шоколад.
Такова ми е едно криво.
Шоколадът си е чиста проба опиат.
Направо тъгата убива.
Днес няма да стана до обяд.
Никого не искам да виждам .
Не чувствам ни болка, ни жажда, нито глад.
Чувства, мисли - всичко в стена зазиждам.
Тя, по-висока от Стената на плача
ще се извиси над времето.
С графити по нея ще рисувам смеха.
Отхвърлям на гнева бремето.
Не ми пука дали ще вали,
дали слънцето навън грее .
Ще пусна щорите и ще плача дори.
Е, кой да ме утешава ще посмее?
В такива моменти съм нетърпимо зла,
затворена съм във нищото.
Минава от само себе си, знам това,
ще се оттече излишното.
Лежа в леглото...А свърши шоколадът.
Дали за още да отида ?
По-добре е да ставам...В мен капки падат.
Плаче щастието от обида.