Рисувам те, така добър и нежен,
в мислите ми си тъй касиво небрежен...
Рисувам те, с пръсти извивките очертавам
на твоя силует. С душа те наблюдавам...
Контурите запълвам с цветове от топли чувства.
На образа ти скъп придавам форма и душа.
Рисуване, любов – две ексцентични изкуства,
които от действия се нуждаят, не от слова.
За това безмъвно аз те гледам,
обичам те и всичко искам да ти дам...
Искам да си идеален в своите грешки дори,
Какъвто си - такъв те искам. Ала мой да си...
И не от егоизъм, не от някаква користна цел,
а за да те обичам, за да те направя щастлив.
Защото не е вярно, че ти сърцето си ми отнел...
Аз ти го дадох... да го пазиш в тоя свят лъжлив.
Повярвах ти и моя свят ти доверих,
най-чупливия в мен предмет на теб дарих...
Душата си разкрих пред теб завеси няма,
ти единсвен ще ме опознаеш цяла...
.......................................................................
И седя така загледана в образа ти тъй любим.
Нежни спомени в главата ми се реят.
Знай! Ти за мен си на света Един.
Сетивата ми за теб живеят...