Когато дойде ред да помълчим

[hide`and`seek]

Протегни ръце през купища мълчание
и длан в дланта ми положи.
Когато вече всичко сме си казали
ще дойде ред да помълчим.

И няма да е тежка тишината,
а топла като сутрешно кафе,
ще е уютна и така позната
като стар приятел, като спомен от дете,

като топла стая със огнище,
ще ме грее просто мисълта,
че си тук до мен, че си наблизо
на разстояние една протегната ръка.

Дори без думи ще те чуя,
защото в погледа ти всичко ще звучи,
със топли длани ще те разгадая,
когато дойде ред да помълчим.

... какво от туй, че ще мълчим с уста,
    когато ще говорим със сърца...

01.10.2007
~посветено

[{dulgokoska}]

 [I love you]

[sunrise]

Прекрасен стих!