Тук съм за теб и святата ти самота!
Аз за тебе с всички безмилостно се борих.
И тъпках много, и грешки правeх.
И себе си предавах, дори с боговете спорих,
тъй както цвете неотнесло своя подвиг...
Нечута бе ми всяка дума.
Потъпкани бяха всички мисли.
И за туй платих ти всяка сума,
и презряно исках обичта на егоиста.
За тебе всяко кътче в себе си прерових,
да те търся, там, дето все те няма.
Парченца от неземен пъзел нареждах... (и се борих!),
в илюзията на познатата измама...
И после в съня си отново сама се гонех.
Сянката си неотлъчна, стремително убивах...
И връщах се, че в твоите мистерии отново бродех,
като прокълнат убиец, ала без парфюма на герой... (уви, страхливец).
Отпивах всяка малка глътка от грешките в душата.
Обичах те и пак го правя.
По дяволите тишината! Обичам да споделям с тебе самотата
и онази изпълваща мистерията измама.
И няма да си ида. Дори света в краката да се срути!
Не искам клетви и паметни слова.
Твоя съм! Дори сърцето на обичта ти да не случи!
Тук съм! И бездиханна отново ще споделям святата ти самота!
