Заключи ме в себе си. Да не изляза.
Никога вече бял свят да не видя.
Нямам волята, ни силата да те намразя.
Лятото изведнъж превърна се в зима.
Изгубено е и небето. Пак вали.
Затръшни вратите ти пред мене.
Колко пътища, колко дълги дни.
Позволих ти всичко да ми вземеш.
Не ми рисувай светли нишки
в тъмното.
Зная, пак ще се удавя в мрак.
Не ме карай да вярвам,
че мечтата ми е сбъдната.
Утре тъмно ще е пак...
Не ми обещавай светлината.
Какво като има слънце, като пак вали?
Аз не вярвам в дъгата...
Над света ми често
с гръм и трясък
падат мечти...
Боли да призная, но не вярвам и в теб.
Сам сама се лутам в този празен свят...
Разбрах едно - няма правда, нито ред.
От всичко и от всички лъха хлад...
