сърцето ми отдавна го изкълваха птиците

[ilusia]

В живота си човек често среща стени. Високи , непреодолими , дебели  и здрави. Стените , които сам създава по пътя си. Които са неговите камъни и които носи цял живот на раменете си. Днес съм се обградила с една такава стена , която се чудя как и има ли смисъл да разрушавам. Много хора се стремят към състоянието , в което се намирам. Да не чувстват. Нищо. Болка , обич ... Абе нищо. Да ти забият нож в гърба и с него да стигнат чак до сърцето ти , а ти да се усмихваш. Да няма никого . Да нараняваш и да гледаш с бездушен поглед последиците от действията ти и някак си да не ти пука. Не маска , не нещо, с което си придаваш спокойствие , а отвътре ври и кипи. Напротив. Истинска студенина , безчувствие , апатия...
Ех деца , деца... пазете сърцето си, докато го имате. Един ден ще ви потрябва. Ще искате нещо да ви стопли или дори нещо да ви прободе , да заболи. Да заплачете , да се усмихнете от сърце , а единственото, което ще идва, ще бъде стисната челюст , решителен поглед ,  свити юмручета и една мисъл " майната му". И така ден и нощ , всеки път си я повтаряте. Майната й на болката,на отчаянието  , на безизходицата , на студа , на забравата . Майната им на приятелите , които те убиват и на враговете, забождащи нож в теб. Майната ти на теб самия , че си такъв или не си такъв. И просто идва денят , в които хиляди хора плюят в лицето ти , а ти се усмихваш. Няма нищо. Просто сякаш вали. Лицата им, изпълнени с омраза и погнуса вече не ти се струват страшни и заплашителни. Ударите им не болят , а виковете им заглъхват, потушени от собствените ти гласове....
Понякога някоя заблудена мисъл връхлита - кой си ти , какъв си бил, какво си станал , защо , качествен човек ли си или си утайката на едно и без друго гниещо общество... И кой е отговорът ? " Майната му "- разбира се. Това е отговорът на всеки студен , безчувствен и безсърдечен човек.
Учих се от най-добрите. Поклон пред вас. За огромно общо съжаление - надминах ви. И не са думи и не е поза и не е... просто е пустота :)
Една убийствено тъмна , безкрайна пустота. Но не е страшна , не е болезнена... Ей така минава през мен , а на мен отново ми е все тая.. Защото - майната му. Животът е шибан :) Губиш приятели , губиш любови , губиш роднини , родители , пари... себе си даже губиш. Но какво от това ? Животът не свършва. Нараняваш и много боли. Майната му и тебе са те наранявали... и така до безкрая...
Загубила съм се. Много мразена ще бъда оттук насетне... някой ден може би ще се намеря в цялата тая омраза . Обаче ще е твърде късно...сърцето ми отдавна го изкълваха птиците

[`Fallen_Angel`]

Ще ти кажа онова, което казаха на мен преди известно време.

Мъдри думи, малко безчувствени ще ти се сторят, докато не ги разнищиш и не разбереш истинността им.

Ще запазиш сърцето си, когато разбереш, че слънцето изгрява, дъждът вали и земята се върти, дори без нещата, които си изгубил.
Ще запазиш сърцето си, когато разбереш, че всичко в живота ти е просто пейзаж, който никога не е бил и няма да бъде твой, затова трябва да го приемаш топло и да го пускаш да си отиде.
Ще запазиш сърцето си, когато разбереш, че трябва да направиш много неща, но не винаги са нещата, които ти си искал .. между искам и трябва има огромна, но и много тънка разлика ...

Имаш сърце - твое е .. Всичко друго е прах и пепел

[sunrise]

Просто бъди себе си миличка, нищо друго- всичко е любов! [heart__]

[Gentiana]

 [bravisimo] [bravisimo] [cvetee] [bravisimo] [bravisimo]