Завещай ми светове
престорено крастиви.
Рисувай с цветове,
само с черни или сиви.
Духовете прогони
от моя Рай небесен.
Сърцето раздроби.
Вино и сълзи. Бодли и плесен.
Заключи за мен своето небе.
Отрежи сърцето ми за спомен.
Свят, задушен от жива плет.
Колко мъка. Тъжен помен.
Шепи прах отново
в очите ми хвърли.
Не мога да ти кажа -Сбогом-
колкото и да ме боли...
С какво заслужих този съд?
Слънце мое, защо залезе?
Очаква ме отново дълъг път.
Защо в живота ми неканен влезе?
Изсъхнали цветя. Счупена ваза.
Грешка след грешка. Уморих се от това.
Твоето име съдбата ми беляза...
Спомена завинаги към теб ме окова.
