"Господи, колко си хубава!" -
помниш ли как ми го казваше
и помниш ли колко си вярваше,
когато всичко бе лесно и влюбено.
И колко бързо премина му времето
на "Господи, колко си хубава!",
как се смениха сезоните
и ветровете на чувствата.
И как се обърнаха дните ни-
Господи, колко сме чужди!
когато от спомена трогнати
дишаме на пресекулки.
И всичко тъй бързо преминало
понякога влита на бис през прозореца
и обръща света ми на опаки
преди да изчезне отново.
Преди да си тръгнеш кажи само, моля те,
дали някога пак ще си вярваме,
когато шептим в полутонове
и за "Господи, колко си хубава!"
ново време дали пак ще дойде?