Дойдох при теб, а нечакана бях.
Останах. За да съм по-неискана.
Като струна на виола сред мелодичен страх,
бягах (към теб), а болката все подтисках.
Дойдох, за да мога после да си ида.
И неспокоен да ми е съня.
Дойдох, за да може от мен да взимаш
лечебни въздишки, идващи от пустота.
Отивам си, за да продължа да те обичам.
Музиката ми ще свири всяка вечер.
Отивам си, че да не може живота ми да е различен.
И да останеш за мен близък, после нека си далечен.
Простих, за да не ми простиш и ти.
Съжалих се, за да не можеш да го сториш после.
Заплаках, за да ми отменеш някакви мечти.
Не спях, за да може ти да си почиваш нощем.
И дойдох, за да не ме искаш онемял.
И отивам си, за да не ме търсиш след това.
Различен ще обича вечер духа ми озверял,
а аз тебе ще сънува, когато раздавам ласките си през нощта.
