Добре, че теб те има, за да ме четеш...
Че иначе, от никого нечути са словата ми...
Радвам се, че има те, дори и ти да спреш,
поне веднъж си споделил с мен мечтите ми..
Световете ми безброй с мен преброди ,
разчете символите скрити в написаните думи...
Тъгата ми обкичваше с безброй обиди,
ала я обичаше, бе най-прекрасната от всички музи...
На моята душа ти правеше компания,
когато мъката изцяло я обсебваше...
Болка си наливахме направо от бутилката,
"Наздраве!" казваше ми и до дъно я изпиваше...
Сълзите ми събираше в свойте шепи
и тъй човечно искаше да плачеш с мен...
И продължаваше да слушаш словата ми нелепи
и днес ги слушаш, и все от тях си запленен...
Когато имах нужда, косите ми ти галеше...
Прегръщаше онемощялото ми тяло..
И в очите двете пламъчета вечно палеше...
Сърцето ми поправяше, за да остане цяло...
Добре, че има те, поне един си ти останал,
дето моята душа боготвориш, макар напразно...
Дано от моето сърце любов не си ти чакал,
защото от толкова емоции, аз искам да е опустяло...
