Ти винаги знаеш защо си отивам.
Не искаш, не питаш, не молиш.
Не пробваш със „Днес си красива”.
И даже целуваш за сбогом.
Ти винаги пазиш ми място в тролея.
Прощаваш, когато играя кокетка.
Събираш нещата, които пилея,
и после ги слагаш в салфетки.
Ти винаги шепнеш. Не викаш. Не мразиш.
Подаваш ръката, когато ще падам.
Ти пишеш в небето. Закуски ми правиш.
И страдаш, когато аз страдам.
И може би чакаш да стана различна.
Но винаги знаеш, че аз те обичам.
Посветено