/посветено/
Не мога да повярвам, че дойде
часът, когато ще си кажем сбогом,
и късно е за всичко да ме спре
да те подмина просто мимоходом.
И ще си тръгна днес отричан,
малко наранен и много празен,
тъй като ако не съм обичан,
то по-добре да бъда мразен.
Като звяр в капан ще трябва
част от тялото си да откъсна,
която вече няма да потрябва,
връзката с теб за да прекъсна.
И нека бъде тази част сърцето,
да ми липсваш да не може вече,
защото ме боли, прости което,
когато аз съм сам, а ти далече.
Словата, се боя, че са излишни,
мълчи сега и се усмихвай тиха,
понеже всичките причини скришни,
(дори не искам да ги зная) ме убиха.
И ще възкръсна утре от сълзите,
надявайки се тайно, но без вяра
с някого отново да открия дните,
които имах с теб и няма да забравя.
Ала не ме кори, че тъй постъпвам,
защото изборът е толкова труден,
сега си с него и му те отстъпвам,
понеже в този случай съм ненужен.
И думата ще изрека горчива,
милиарди хора разделила -
довиждане... бъди щастлива,
но без мен и обичта ми, мила.
