Изток
Накъсани автогари наблюдателни,
разцепени възел по възел...
Срок безконечен внимателний
реднал е земния пъзел...
Словото, право отбирано,
винаги доста прибързало
чака моменти берилени,
някъде много прибирано
в своите морета мастилени,
вещо-познато комбинирани
с тъжни лица и с ухилени...
В това попада човешкото взиране-
и арки, издигнати в хладния път,
и качване-слизане по не един рът,
и шлюзове, в свойто значение порасли,
ореола ни прост с тишина украсили:
тук всеки е слаб, но и всеки е силен,
поръсен с тъга, но окичен с босилек...
Вятър спечелен и пропилян
носи от всичко по малко...
Животът, на горно надиплен,
пръска светлина на запалка...
